Попаднах на тристишията на К. Микитюк преди около 2 години. И друг път съм чела руски “хайку” - стихове, така свежи и живи, запазили онази специфична душевност на твърде различна култура, без оглед на броя думички, на символика или правила, но дишаща, пълна с метафори и алюзии, ярка и осезателна… Красива:). Точно по този начин мисля и за поезията на Елка Бенева, за която се разговорихме тази вечер с Тони, така че стиховете на Константин страшно ми легнаха на сърце. Ще се опитам тук да преведа няколко, до колкото ми е възможно.

всяка сутрин
дланта запомня
цветът на твоите коси
* * *
прочитам
твоя шепот
с устни
* * *
уличен телефон
пускаш монетите
с полуотворена уста
* * *
парижка нощ
шепот
на два езика
* * *
есенна нощ
по бедрата избледняват
следи от чорапи
* * *
вана
в облаци са
колената
* * *
любуваме се
един на друг
затворили очи
* * *
изучавам фокуса
с венчалната халка
жената се сърди
* * *
през ноща дойде
писмо от теб…
така и ще заспя в тези скобки
* * *
ефирна рокля…
придържаш шапката
с две ръце
* * *
ранна утрин
на мястото на палатката тревата
се протяга
* * *
поглеждаме наляво
след това надясно
когато пресичаме реката
* * *
лежим в тревата
разтяга небето
самолет
* * *
заспа щерката…
кристална стана
каляската
* * *
отвивам термоса…
в мъгла потъва
зимната гора
* * *
лятна нощ
между телефонните прозвънявания
щурец

Никак не обичам да ми тежи чадъра в чантата. И без това с него или без него, вятъра е така капризен и упорит в усилието да те намокри, че не помага кой знае колко. Вчера се прибирам приятно уморена след тренировката по салса за късмет с маршрутка, хваната в последния момент. Минавайки по моста в Дружба, шофьора ме подкача и странно защо ме нарича “красавице”. Може пък да има 3-то око?! А аз пък си гледах с моите две, захласнати по гръмотевиците изсипващи се над Люлин. През прозорчето ухае на озон, а обувките и панталона ми са подгизнали, но на мен ми е хубаво. Студът и дъждът си отидоха днес по някое време. Сигурно заради личната колекция на А., заседнала в ушите ми вече цял ден. Салсата е като пеперудения танц за дъжд, само че извиква слънцето. Ще видим до кога…

Chat of the day: дивата лудост и укротената лудост, за дивите теменужки или Лувъра.

Key moments: работа, работа… стадо пъргави охлюви до автобусната спирка (случайно бях с лещите) и за 10 години в София срещнах единствения шофьор на маршрутка, слушащ на мах електронна музика.

Refrain: Mo’ Horizons And the New Bohemian Freedom, Celia Cruz, Cuban Beats, Eddie Palmieri and other.

Всъщност, тя е някъде “там“, както винаги;). Само чака нещо да раздвижи нещата, за да я откриеш. Днес получих първият “contact” от формата, ползван по предназначение. Антон насочи вниманието ми към факт, който бях забравила. Не може да се позоваваш на обективността на всичко написано, което прочетеш някъде. Преди месец срещнах красива мисъл на Дейвид Хюм в списание Гео, която перфектно щеше да замени моята, вече тежаща на заглавната страница. Не се бях сетила да проверя за правилния превод, нито дали е на Хюм. Оказа се следното:

“Beauty is in the eye of the beholder” (преведена като “Красотата е в окото на наблюдаващия”) освен, че беше грешно преведена е всъщност гръцка мисъл, срещната за пръв път през 3-ти век преди Христа, но точно в този си вид през 1878г. е използвана като цитат от Margaret Wolfe Hungerford.

“Beauty in things exists merely in the mind which contemplates them” е всъщност мисълта на Дейвид Хюм, за чийто превод - “Красивите неща съществуват просто в съзнанието на тези, които ги съзерцават” помогна Светло:).